Бизнес новини и коментари
Адреси на фирми от Благоевградска област
Оферти за бизнес контакти
Европейски информационен център
Регионална Търговско-Промишлена Палата
Програми и проекти на ЕС
Правна и икономическа информация
Рекламирайте тук

Търговско-промишлена Палата Благоевград - Проект В3.32.02  Интелигентна специализация  | Smart Specialization

Търговско-промишлена Палата Благоевград - партньорство по проекти финансирани от европейския съюз

 
Октомври 2008
2700 Благоевград
ул. "Тодор Александров" 23, ет. 6
тел.:073/88 50 17, 073/88 50 18
моб.:0885 067 783, 0899 953 848
e-mail:palata.bl@mail.bg, palata_bl@abv.bg
Бизнес новини и коментари
‹‹ назад
ЕЛЕКТРОННОТО ПРАВИТЕЛСТВО И ПОДОБРЯВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИТЕ УСЛУГИ И БИЗНЕС СРЕДАТА В БЪЛГАРИЯ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Категория: Коментари

 

 

ЕЛЕКТРОННОТО ПРАВИТЕЛСТВО И ПОДОБРЯВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИТЕ УСЛУГИ И БИЗНЕС СРЕДАТА В БЪЛГАРИЯ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

 

Николай Куколев

 

 

         Понятието електронно правителство (e-government) е използвано официално за пръв път от президента Бил Клинтън през 1994 г. като обозначение на стратегически елемент в неговата инициатива за изграждане на Национална информационна инфраструктура на САЩ.

         В следващите години въвеждането на елементите на електронно правителство на федерално и щатско равнище се забавя. В резултат редица развити европейски държави напредват много по-бързо в разработването и практическата реализация на своите политики за електронно правителство, които започват да се координират и на ниво Европейски съюз (плановете е-Европа и е-Европа + от 2000 г. в контекста на Лисабонската стратегия за икономика основана на знанието).

         В този период се наблюдава и засилване на вниманието към и изследването на проблемите и възможностите на електронното правителство, както и на опитите за по-ясно дефиниране  и очертаване на параметри на понятието е-правителство (както по-често се изписва термина електронно правителство). В различни публикации изследователите на тази проблематика постепенно извеждат няколко ключови компонента, върху които базират концепцията за е-правителство:

-         е-администрация – свързана преди всичко с предоставянето на публични административни услуги по електронен път (он-лайн и при всеобщ електронен достъп до публичните информационни масиви);

-         е-демокрация – свързана със значително разширяване на възможностите за пряко участие на гражданите в процеса на избиране/конституиране  на управленските институции, формиране на техните решения и осъществяването на обществен надзор върху дейността на институциите (включително на правителствените и общинските разходи);

-         е-обучение – свързано най-вече с осигуряването на техническо оборудване и достъп до Интернет за образователните институции; гарантиране на възможности за компютърно (цифрово) ограмотяване и образоване на работната сила чрез обучение през целия живот (lifelong learning);

-         е-пазар – участие в процедури за обществени поръчки на базата на правно регламентирани електронен документ и електронен подпис с възможност за широко и универсално приложение.

Концепцията за е-правителство предвижда предоставяне чрез Интернет на практически всички държавни и общински услуги както на физически, така и на юридически лица (компании, институции, неправителствени организации). Като правило целият този процес следва да протича без прякото посредничество на чиновници. Услугите могат да бъдат групирани по различен начин, като групирането трябва да осигурява лесно ориентиране в съответния тип услуги, пълнота и актуалност на достъпната информация и необходими указания. Като правило функционирането на е-правителство означава взаимно сътрудничество на публичните институции и интегриране на разполагаемата информация (при съблюдаване на изискванията за нормативната уредба за защита на личините данни и за класифицираната информация).

От техническа гледна точка , електронното правителство представлява система от услуги, базирана на Интернет-технологии. Това включва работа в мрежа по IP, технологиите  WWW (World Wide Web) и стандартните търсачки за достъп до информация и интерактивни услуги.

Сега да погледнем към състоянието на е-правителството в България.

Пътят към изграждането на е-правителство у нас започва от  общините. Което дава основание да се твърди, че е-правителството в България стартира като публична политика първо като електронна община (е-община). Като най-малка административна единица, през 1997г. местните власти първи стартираха проекти за автоматизация на документооборота и обслужване на гражданите на принципа „едно гише”. Подпомогнати в началото финансово и методологично от Американската агенция за международно развитие и Фондацията за реформа в местното самоуправление значителна част от българските общини организираха свои центрове за обслужване на гражданите и свои уеб сайтове. Въпреки това реализираните до този момент проекти не се отличават със своята хомогенност, поради липсата на унифицирани правила.

За първи път през 1998 г. Министерския съвет на Р България приема Стратегия за изграждане на модерна административна система, която поставя като стратегическа задача и работата по подготовка и реализация на елементите на е-правителство. В резултат до 2001 г. са приети основните закони и други нормативни актове, необходими за функционирането на е-правителство. Приети са и още няколко стратегически и програмни документи, сред които важно място имат Стратегията и Националната програма за развитие на информационното общество в Република България (1999г., 2001г.) , Стратегията за електронно правителство на Р България (2002 г.) и Стратегия за модернизиране на държавната администрация (вкл. План за изпълнение, 2002-2003 г.). В тях са формулирани и основните цели пред електронното правителство у нас:

-         осигуряване на качествени и достъпни административни услуги;

-         съкращаване на разходите и повишаване на ефективността на държавното управление;

-         подобряване на бизнес климата и създаване на антикорупционна среда.

Последният документ, който задава дейностите и сроковете на работа по електронното управление, е Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020 г., приета с Решение № 163 от 21.03.2014 г. на МС.

 

Липсата на достатъчна политическа воля и последователност в усилията  на българските правителства в тази посока водят до забавяне на процеса, поради което първият значим резултат става факт едва на 1-ви октомври 2007 г. – стартирането на специализиран правителствен портал www.egov.bg . За сравнение можем да посочим примера на трите прибалтийски държави, където времето от появата на национална стратегия до стартирането на основния пакет услуги на електронното правителство е между две и четири години.

В момента дейностите по електронното управление са концентрирани и са отговорност на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Правителственият сайт www.egov.bg в перспектива ще осигурява достъп до около 1300 услуги на министерства, агенции, държавни и общински служби. Той дава информация за търсената услуга, както и електронен достъп до формуляри. За част от услугите като подаване на данъчни декларации вече има възможност попълнените формуляри да се изпращат по електронен път. Извършването на електронна обработка на формуляри чрез електронна персонална идентификация и на сделки (включително разплащане и доставки) ще бъдат последните два етапа от изграждането на е-правителство в България. Към момента най-ползвани от граждани услуги на сайта са:

-         Одобряване на технически и работни инвестиционни проекти за обекти на техническата инфраструктура за повече от една област

-         Плащане на данъци и осигуровки по Интернет с дебитни карти

-         Подаване на декларация/искане по §19и, ал.2/ал.4 от ПЗР на ЗЗО по електронен път

-         Предоставяне на справка за здравно осигуряване

-         Предоставяне на справка за социално осигуряване.

 

Най-ползваните е-услуги от страна на бизнеса са:

-         ДДС върху електронните услуги - Регистрация

-         Издаване на предварителни разрешения за геозащитни мерки и дейности и за строителство на сгради и съоръжения в свлачищни райони

-         Категоризация на заведения за хранене и развлечение

-         Категоризация на средства за подслон и места за настаняване

-         Одобряване на технически и работни инвестиционни проекти за обекти на техническата инфраструктура за повече от една област.

Повечето от реално ползваните услуги към настоящия момент са в компетенциите на Националната агенция по приходите, Националния осигурителен институт, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, по-големите общини в България.

 

Анализирайки досегашния  международен опит и представените (документираните) намерения на българското правителство можем да изведем няколко основни ефекта от функционирането на е-правителство в посока подобряване на бизнес средата:

  1. Осигуряване на гражданите и компаниите по-голям обем услуги и канали за разпространение, като Интернет, центрове за обаждания (кол центрове), лични контакти, което посреща нуждите им по по-добър начин.
  2. Даване на достъп до набор от публични услуги чрез осигуряване на по-качествена и лесна за ползване информация за он-лайн услуги.
  3. Предоставяне на услуги по начин, който по-добре отговаря на нуждите и очакванията на гражданите и бизнеса, чрез осигуряване на услуги он-лайн, денонощно и през цялата седмица, което позволява получаването на информация и извършването на транзакции със службите във време удобно за тях.
  4. Осигуряване на по-бързи и прецизни услуги (в сравнение с пощата или посещението на определената сграда с правителствени/общински служби).Обменът на електронни данни позволява на компаниите да предават големи по обем данни на обществените институции по-бързо и с по-малко разходи.
  5. Заменяне на ръчната обработка с използване на ИТ системи, което води до повишаване на прецизността и ефективността на персонала и намаляване на разходите за издръжка на администрацията.

Разглеждайки предимствата на е-правителството ние неизбежно трябва да откроим и някои предизвикателства, които сме идентифицирали при изследването на процеса по неговото изграждане и функциониране.

На първо място, трябва да посочим забавянето на въвеждането на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в различните сфери на обществена и стопанска дейност, включително достъпа до Интернет, което намалява ефектите от работата на е-правителство. Проблеми в тази посока може да създаде и разминаването между търсените от потребителите електронни услуги и същността и обема на  наличните услуги от страна на администрацията. Това може да доведе до ниска интензивност при ползване на едни услуги и преизползване на други, което пък би забавило тяхната доставка.

Друго съществено предизвикателство, което стои пред държавните служби, е свързано с  инертността и недостатъчната заинтересованост на публичната администрация, което може да доведе до неоползотворяване на възможностите на съвременните технологии. В този контекст наблюдаван недостатък е и често независимото изграждане и функциониране на ИТ системи, което прави трудно обменянето и координирането на информация помежду им и препятства предлагането на съвместни комплексни услуги. Не бива да подминаваме и недостатъчното равнище на умения и опит у държавните служители за работа с ИКТ (независимо от въведените изисквания и скъпо струващите обучителни курсове за действащите служители, все още липсват общи стандарти, които да позволяват лесна измеримост на уменията при кандидатстване за държавна служба и при атестация на служителите).

Като предизвикателство пред е-правителството можем да определим и липсата на подходящи и публично представяни измерители на ефективността и полезността на различните електронни услуги. Според данни на Търговско-промишлената палата в Благоевград внедряването на електронни услуги от публични институции се насочва често към области, лесни за внедряване, а не към такива, които в по-висока степен биха облекчили дейността на бизнеса (най-вече малкия и среден такъв, където разходите за осигуряване на публични услуги са по-големи).

Сериозни усилия трябва да се насочат и по реализирането на всички ангажименти на България по ISA – програмата на ЕС за решения за оперативна съвместимост на европейските публични администрации (2010-2015 г.).

В заключение ще изведем и предизвикателството, което по наше мнение най-силно влияе и ще влияе и в перспектива върху успешното и ефективно действие на е-правителството – дигиталната образованост и култура на потребителите на неговите услуги. В тази посока следва да се насочи цялото обществено внимание, да се ангажира целия капацитет на образователната ни система и ресурс на държавното управление.

­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­

­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­

 

 

Ползвана литература и източници на информация:

  1. www.e-gov.bg
  2. http://ejournal.vfu.bg/bg/pdfs/Svetla_Mihaleva-Koncepciata_Elektronno_pravitelstvo_v_kontektsta_na_elektronnoto_upravlenie.pdf
  3. http://www.law.uni-sofia.bg/NSEUEP.aspx
  4. http://europa.eu/legislation_summaries/information_society/strategies/l24226b_bg.htm
  5. www.capital.bg
  6. Кискинов, Вихър. Електронно правителство, изд. Сиби, 2003г.
  7. Огнянова, Нели. Електронно правителство

© 2008-2015 Търговско-промишлена палата - Благоевград. Всички права запазени.