Бизнес новини и коментари
Адреси на фирми от Благоевградска област
Оферти за бизнес контакти
Европейски информационен център
Регионална Търговско-Промишлена Палата
Програми и проекти на ЕС
Правна и икономическа информация
Рекламирайте тук

Търговско-промишлена Палата Благоевград - Проект В3.32.02  Интелигентна специализация  | Smart Specialization

Търговско-промишлена Палата Благоевград - партньорство по проекти финансирани от европейския съюз

 
Октомври 2008
2700 Благоевград
ул. "Тодор Александров" 23, ет. 6
тел.:073/88 50 17, 073/88 50 18
моб.:0885 067 783, 0899 953 848
e-mail:palata.bl@mail.bg, palata_bl@abv.bg
Регистрация на фирмени марки и знаци

Как да регистрирате собствена фирмена марка или графичен фирмен знак /графично лого/

Най-пълна и обективна информация по този въпрос може да получите от Патентното ведомство на Република България http://www.bpo.bg. То е национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриалната собственост със седалище гр. София. Патентното ведомство е модерна държавна институция, чието призвание е да работи за прилагането на съвременната система за закрила на индустриалната собственост.

В страницата Марки и географски означения - бланки на Патентното ведомство ще видите какви формуляри трябва да попълните, за да регистрирате, подновите, прехвърлите, промените или заличите фирмена марка.

Още за фирмените търговски марки

Макар и бавно, все повече български предприемачи се убеждават в предимствата на търговската марка и търговския знак, защото единната представа за съответната стока или услуга и техният произход, чрез знака и марката могат да умножат своето богатство и авторитет. Запазеният знак символизира известност и реноме. Много често името на фирмата и търговската марка съвпадат. "Кока-Кола" е класически пример за това.

Фирменото име се регистрира в съда, без да се прави проучване в регистрите на Патентното ведомство. В "Информационно обслужване" АД, където се запазва името на фирмата преди регистрирането й, правят проверка дали исканото наименование не се дублира с вече регистрирано предприятие. Но няма изискване за проверка дали под това име вече не фигурира търговска марка в регистрите на Патентното ведомство. Така че е напълно възможно да се регистрира фирма AБВ, въпреки че друга фирма вече има запазена марка АБВ. Какво следва от това?

Ако фирмата действа в област, различна от регистрирания обхват на марката, тя няма да влезе в конфликт с регистрираната марка. Напълно редовна ще бъде и фирма, която дублира регистрирана търговска марка, но изписва цялото си наименование - ЕТ, ООД, АД и т.н. Конфликт между фирмено име и регистрирана марка, идентична с фирменото име, възниква тогава, когато името на фирмата се използва като търговска марка. С други думи - ако предприятието предлага стоки или услуги в същия обхват, в който е регистриран вече запазеният знак на другата фирма. В този случай потребителят прави асоциация с познатата търговска марка и е напълно възможно да насочи симпатиите си към продукта (услугата) на дружеството, без изобщо да го познава. А фирмата извлича дивиденти, на които няма право. При тази ситуация обаче ползвателят на марката не може да търси закрила от сега действащия Закон за търговските марки и промишлените образци. В него като нарушител се третира само този, който използва чужда марка. И тъй като в случая не става въпрос за марка, а за фирмено име, потърпевшият не може да се ползва от способите на защита, предвидени в закона. Става въпрос за два различни обекта на закрила, коментират патентни експерти.

Трябва да се прави разлика между фирмено наименование и марка. С фирменото наименование компаниите се регистрират в Търговския регистър. Единственото изискване е имената да не се дублират едно към едно. "Марката е знакът, с който производителят или фирмата за услуги излизат на пазара. Функцията на марката е да отличава еднотипни стоки или услуги на различни производители. С нея се рекламират стоките. Знакът, с който се маркират продуктите, не може с малки разлики да се отличава от другите знаци" - обяснява Добринка Добрева, директор на дирекция "Марки и географски означения", в патентното ведомство. Марката може и да няма нищо общо с фирменото наименование, но в много случаи те съвпадат.

Фирменото наименование у нас не е регламентирано като право на интелектуална собственост и оттам произтичат куп недоразумения, посочва Добрева. Ето защо компаниите не могат да го ползват автоматично като марка. Това е възможно, след като се подаде заявка за регистрация на марка в патентното ведомство. Тя не трябва да е наименованието на стоката, не бива да я описва, нито да показва конкретни нейни характеристики.

Марките на различни фирми за едни и същи или подобни стоки и услуги не може да са идентични, нито пък сходни, за да не заблуждават потребителите за произхода на тези стоки и услуги. Затова се проверява визуално, смислово и фонетично сходство. Национална регистрация се прави в Българското патентно ведомство. За марка на европейската общност заявката се подава във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM), което се намира в гр. Аликанте, Испания.

Подаването на заявката за общността вече е на български език. Който иска силен бранд, да подаде заявка за европейска марка. Аргументът е, че заявката важи на територията на 500-милионен пазар. Минималната такса за регистрацията е 1600 евро, като се дава за 10 години. Ако имате печеливша марка, но не е регистрирана в страните, където ще изнасяте, предприемчиви пирати може да я обсебят като я регистрират на свое име. По-късно това ще ви създаде много трудности, чакат ви дори съдебни спорове.

Нерегистрираната марка показва незнание и подценяване от страна на бизнеса, който работи с нея. Както си длъжен да регистрираш фирменото наименование по закон, така по необходимост трябва да регистрираш търговска марка и домейн, препоръчват специалистите от Патентното ведомоство на България. Ако тепърва ще избирате име на фирма, постарайте се то да е уникално. Проверете има ли други компании със същото име, вижте дали има същата или сходна търговска марка. И когато видите, че избраното от вас фирмено наименование може да се регистрира като марка, тогава подавайте документи за регистрация на фирмата и на фирмената марка. След това ще можете да регистрирате марката като домейн с разширение bg. Процедурата по предварителната защита на всяка установена марка е дълга и сложна, но в крайна сметка нарушителят ще плати и съдебните разходи, и обезщетение за евентуално нанесените ви щети.

Проучванията на българското патентно ведомство показват, че повечето български фирми нехаят за марките си. Резултатите показват, че:

  • около 20% от българските компании реално имат проблем с имитация на търговски марки и географски означения.
  • 46% от тях се нуждаят от защита на интелектуалната собственост, не предприемат съответните действия, понеже не познават закона.
  • 48% не осъзнават ползата от защитата на интелектуалната собственост.
  • 58% не желаят да инвестират или нямат средства за това, регистрира още изследването.

МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ - ПРОЦЕДУРА

Национална регистрация

Заявители на марка могат да бъдат както българските физически и юридически лица, така и чуждестранните физически и юридически лица. Българският закон не изисква заявителят непременно да е производствено или търговско предприятие, което да произвежда или търгува със стоките, съответно да извършва услугите, за които желае да регистрира марката.

Правото на заявяване на географско означение принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определено географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установени качества или особености.

За получаване на регистрация на марка е необходимо да се подаде заявка в Патентното ведомство на Република България - директно, по пощата или по факс. Когато подаването е по факс, оригиналите на документите трябва да бъдат получени в Патентното ведомство в едномесечен срок от датата на факсимилето. Върху изпратените оригинални документи трябва ясно да бъде отбелязана датата на изпращането на факсимилето.Заявката се подава в регистратурата и постъпва в отдел "Формална експертиза", Дирекция "Марки и географски означения" на Патентното ведомство, където се прави проверка дали са изпълнени формалните изисквания от ЗМГО за установяване датата на подаване. За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени:

  • искането за регистрация;
  • името и адресът на заявителя;
  • изображение на марката;
  • списък на стоките и/или услугите, за които ще се отнася марката, по Международната класификация на стоките и услугите.

Когато марката, за която се иска регистрация, е колективна или сертификатна се прилагат правила за използването им.

Когато са изпълнени всички изисквания, заявката се вписва във входящия регистър на Патентното ведомство на заявките за марки с входящ номер и дата на подаване, които се отбелязват върху нея. На заявителя се съобщава писмено входящия й номер и датата на подаване.

За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняване на недостатъка. Ако в този срок таксите не са заплатени заявката се смята за оттеглена.

Заявката съдържа:

  • заявление за регистрация по образец, предоставен от Патентното ведомство. За процедурата по регистрациа на словна марка (която се състои от слована част, изписана със стандартен шрифт) марката се изписва в очертаното каре, без да се прилагат допълнителни копия. За процедурата по регистрация на фигуративни, комбинирани и триизмерни марки са необходими 3 броя изображения с размер 7/7 в черно-бяло (ако няма претенция за цвят), които да са ясни и годни за възпроизвеждане. При претенция за цвят (когато марката е цветна) се описват цветът/цветовете, а също и частите на марката, за които се отнасят. Ако марката е триизмерна, изображението следва да показва това, като могат да бъдат представяни допълнителни изгледи от различни страни. В очертаното каре на искането се залепва 1 брой от изображението, а останалите 2 бр. се прилагат.
  • пълномощно - когато заявката се подава чрез местен представител по индустриалната собственост;
  • приоритетно свидетелство, когато се претендира конвенционен приоритет;
  • списък на стоките и/или услугите, за които ще се отнася марката, по Международната класификация на стоките и услугите;
  • документ за платени такси.

Заявлението се подписва от заявителя или от неговия представител. Когато заявителят е юридическо лице или едноличен търговец, се посочва и длъжността на лицето, подписало заявлението, като се поставя и печат.

В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси се извършва формална експертиза. В случай че при нея се установят недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок заявителят не отговори, не отстрани недостатъците или възрази неоснователно, се взема решение за прекратяване на производството.

Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

В двумесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на марката. Лицето, подало възражение, не е участник в производството по заявката.

След формалната проверка на документите, по всяка заявка се извършва експертиза по същество, включваща анализ на абсолютните основания за регистрация, проучване във фонда на заявените и регистрираните марки по национален и международен ред и проверка на относителните основания за регистрация, като със заявителя се води кореспонденция. Постановява се решение за отказ на регистрацията или, след заплащане на съответни такси, за регистрация.

Решенията за прекратяване на производството по заявката или за отказ на регистрацията могат да бъдат обжалвани в тримесечен срок и заплащане на такса.

Ускорена експертиза на заявки за регистрация на марки по национален ред

Във връзка с възможността за ускоряване на експертизата по същество на заявки за регистрация на марки, подадени по национален ред, предвидена в чл.4 от Закона за марките и географските означения, със Заповед № 250 от 3 май 2007 г. на председателят на Патентното ведомство се регламентират сроковете и редът, по които ще се извършва ускорена експертиза по същество на заявки за регистрация на марки по национален ред.

За това ускоряване, съгласно чл. 4 на ЗМГО, се дължи допълнителна такса. Съгласно Постановление № 87 на Министерски съвет от 17 април 2007 г. размерът на таксата за ускорена експертиза е определен на 200 лв.

Действията бяха предприети с цел да се отговори на потребността на бизнес средите за по-бързо получаване на права върху марки, когато заявителите преценяват, че имат необходимост от ускоряване на този процес.

Заявителите на марки по национален ред трябва да знаят, че:

  • Условие за ускоряване на експертизата е подаване на молба от заявителя или негов представител по индустриална собственост, както и заплащане на такса от 200 лева;
  • Условие за ускоряване на експертизата по същество е заявката да е публикувана съгласно чл. 36а от ЗМГО и двумесечният срок за възражения срещу нейната евентуална регистрация да е изтекъл. Необходимо е също така ускорената експертиза да се проведе след изтичане на 6 месеца от датата на заявяване, за да може при експертизата да се обхванат и по-ранни заявки с претенция за изложбен или конвенционен приоритет, като се отчита по-късно изтеклият от двата срока;
  • Заявките, по които се иска ускоряване на експертизата, се разпределят за разглеждане от експерти по реда на тяхното постъпване.

Права, произтичащи от издадения защитен документ

Правото върху марка, което възниква с нейната регистрация, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен или сходен на нея. Забраната за използване включва и поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами.

Когато марката е съпритежание на няколко лица и между тях не е уговорено друго, всяко от тях може да я използва сам в пълен обем. Правото да се разпореждат с марката (да я прехвърлят, да сключват лицензионни договори, да я залагат и предоставят като обезпечение) се упражнява съвместно от всички съпритежатели, като трябва да е налице тяхното писмено съгласие.

Географски означения

Правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство и обхваща забрана за: използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение; неправилно използване или имитиране на географското означение, дори и когато истинският произход на стоката е отбелязан, или използването му в превод или заедно с изрази като "род", "вид", "тип", "имитация" и други подобни; използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход; други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката.

Международна регистрация на марки

Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба, който беше приет през 1989 г., влезе в сила на 1 декември 1995 г. и започна да действа от 1 април 1996 г. Общият правилник за приложение на Спогодбата и Протокола влезе в сила именно от тази последна дата. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост (СОИС), което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки. Всеки член на Мадридския Съюз е член също така на неговата асамблея. Между по-важните задачи на асамблеята са тези по приемането на програма и бюджет на съюза, както и приемането на изменения в правилника за приложение, включително и определяне на тарифа за таксите за използването на Мадридската система.

Целта на системата е двупосочна. На първо място тя улеснява получаването на закрила на марките (едновременно на марки за стоки и услуги). Регистрацията на марка в международния регистър произвежда, в посочените от заявителя Договарящи страни, действия, по същия начин ако заявката за регистрация е била подадена директно във ведомствата на тези договарящи страни. Други Договарящи страни могат да бъдат посочвани след извършването на регистрацията. На второ място, като се има предвид, че една международна регистрация би могла да отговаря на множество национални регистрации, последващата закрилата процедура е улеснена. Като резултат, остава само една регистрация за поддържане и подновяване, а също така и промените, например промяна на притежател или промяна на име или адрес на притежател, или пък ограничаване списъка на стоките и услугите, могат да бъдат вписвани в международния регистър посредством една единствена формалност. Освен това, ако притежателят желае да прехвърли регистрацията по отношение само на няколко посочени Договарящи страни, или по отношение на някои стоки или услуги, или желае да ограничи списъка на стоките и услугите по отношение само на няколко посочени Договарящи страни, системата е достатъчно гъвкава и го позволява.

Срок на действие на регистрацията; подновяване

Международната регистрация има срок на действие от 10 години. Той може да бъде подновяван за следващи периоди от по 10 години чрез заплащане на съответните такси. Международното бюро изпраща едно напомняне на притежателя и, според случая, на неговия представител по индустриална собственост, шест месеца преди датата, предвидена за подновяването.

Международната регистрация може да бъде подновена по отношение на всички посочени Договарящи страни или само за част от тях. В замяна на това, тя не може да бъде подновена само за част от вписаните в международния регистър стоки и услуги. Следователно, ако притежателят желае, в момента на подновяването, да заличи някои стоки и услуги от международната регистрация, трябва да подаде заявка за заличаване специално за тези стоки и услуги.

Предимства на системата

Международната регистрация предоставя редица предимства за притежателя на една марка. След регистрацията на марката или подаването на заявката за регистрация във Ведомството на произхода, той следва да подаде само една заявка, ползвайки само един официален език и да заплати само една такса (вместо да подава заявки във всяко едно Ведомство по марки от Договарящите страни, на различни езици, като заплаща различна такса за всяко Ведомство). Освен това, притежателят не е необходимо да чака Ведомството на всяка Договаряща страна, в която е поискал закрила, да излезе с положително решение по регистрацията на марката: ако Ведомството не е изпратило отказ за предоставяне на закрила в определения срок, се счита, че марката е получила закрила на територията на съответната Договаряща страна. Друго важно предимство произтича от факта, че последващите регистрацията промени, например промяната на името или адреса на притежателя, смяната на притежателя (пълна или частична) или ограничаването на списъка на стоките и услугите, могат да бъдат вписани и да породят действия по отношение на различните посочени Договарящи страни чрез изпълнението на една единствена формалност и заплащането на само една такса. Освен това, има само една дата за изтичане действието на регистрацията и само една регистрация за подновяване. Международната регистрация предоставя, също така, и предимства за ведомствата, които не е необходимо да правят проучвания за формалната редовност на тази регистрация, нито да класират стоките и услугите или да публикуват марките. Освен всичко друго, техните услуги са възнаградени: индивидуалните такси, събирани от Международното бюро, се прехвърлят на Договарящите страни, за които са били заплатени, а добавъчните и допълнителните такси се разпределят ежегодно между Договарящите страни, които не получават индивидуални такси, в зависимост от броя на посочванията за всяка една от тях. С една заявка за международна регистрация може да се осигури правна закрила на марка във всички страни-членки на Мадридската Спогодба или Протокола или и двете (без страната на произхода). В момента в Мадридската Спогодба членуват 57 страни, а в Протокола - 71. Международната регистрация има действие в тези страни, които специално са посочени в заявката за международна регистрация. Официален език на Мадридската спогодба е френският език. Официални езици на Протокола са френски и английски език, а от 01.04.2004 г. и испански език. Патентното ведомство обаче няма да работи с подадени заявки на испански език.

© 2008-2015 Търговско-промишлена палата - Благоевград. Всички права запазени.